Имало едно време едно малко, но древно и китно градче. По неговите улици се разхождал Маестрото и сътворил неземна музика. Минали години… от мишата си дупка изпълзял неграмотника. С лъжи, ласкателства и злато дадено на когото трябва той поел управлението на китното градче, което вече било не толкова китно. Решил да си присвои част от славата на Маестрото и да удесетори богатството си, като ограби хазната на китното градче. Речено-сторено. Повикал той изкусни музиканти от далечни краища, завлякъл много от златото на градчето за фойерверки и певачки. Разбира се те го възхвалявали и той щедро се отплащал за това. В това му начинание го подкрепяла и насърчавала попрезрялата му придворна дама.  Тя иначе била умна жена, но също така обичала и златото и за това подкрепяла неграмотника. За зла участ част от гражданите на китното градче се усетили и решили да му потърсят сметка, а неграмотника вместо да се засрами се опитал публично да ги омаскари на площада. Не успял….защото бил неграмотник,  едва сричал и не му се разбирало, това което придворните текстописци му били подготвили. В крайна сметка изкуството на Маестрото победило и гражданите на вече не толкова китното градче искрено се забавлявали и без фойерверките, фриволните танцьорки и певачките. Какво е станало по-нататък все още не знам…но искрено се надявам един ден неграмотника да си получи заслуженото.      Това е приказка плод на въображението ми. Всяка прилика с действителни лица и факти е случайна и неволна.

Приказка за царя и царските кули.

Живял някога един цар.Той имал красив стар замък на 120 г. с прекрасна градина.Но в замъка било студено,а и от покрива се стичало вода.През девет планини той намерил майстори да пооправят царските кули.Те си свършили работата,но не поставили водосточни тръби и при първия силен дъжд,локвата около замъка събирала вода и си превръщала в пазителка на царските покой,ето защо знатните майстори били позлатени.После трябвало да се стопли замъка.Много магьосници си опитвали късмета ,но само един успял да изнамери най-ефективния начин. Срещу много жълтици той изсякъл царската гора до последния корен и затоплил за кратко замъка,после вече нямало нищо за сечене нито дървета,нито монети в царския двор.След това начинание,царят решил да обнови редиците на своята армия с млади напети войни и бързи оръжия.Оказало се, че в този далеч беден край никой не искал да става войник,защото лъковете тук били стари и опасни дори за собствената армия.Тогава царят натирил глашатая по далечни земи да вика колко е богато царството и колко силно може да стане.Царят успял,направил армия от мними войни,сенки,призраци,които били готови на всичко ,защото им било платено скъпо,те взели душите на истинските войни от царството, размахвали невидимите си оръжия и гонели...гаргите

Предполагам недоглеждане.

Тъжните клоуни........... Видяхте ли ги? Колко тъга в очите на организаторите на панаира имаше. Как облякля черна рокля една придворна дама тъжно говореше за творчеството на Маестрото. А така говореше защото парите които ще вземат тази година не могат да се сравнят със сумите от миналогодишния цирк- мушкато. Нямаше го и грандиозния спонсор с брадата.......... тъга.........

Приказка за старците и царя.

Пред царския замък спира със скърцане стара каляска с впрегнати няколко издъхващи руски коня.Кочияша слиза пъргаво и отваря вратата.От там се изсипват една дузина от най-възрастните магьосници на царството,докарани тук по нареждане на самия цар. Придворните дами шушукат и плюят в дълбоки пазви,щом идват пак същите старци,значи нещо в царството не върви и те са призовани да помогнат.Лакея на Портите ги посреща и ги разпределя по местата,където ще служат вярно на господаря си. Не им трябва почти нищо,защото техния дух вече скита далеч зад пределите на въображението.Заметнати са само с едно старо армейско одеяло.На ден изпиват по една постна супа. Не са в тежест на никой.Незабележими са ,кротуват,но всички знаят,че само тяхното присъствие тук може би ще прогони злите сили,погнали царя и неговото семейство.Говори се,че това са призраци на бирници,дошли приживе да събират дължимото от царството,чийто монетен двор е най-богат в този край на света.През петте ритуални дни на магии царските писари изписват купища хартия за Отдадените,защото описанието на техните жития, всъщност е магията,думите са тези,които ще прогонят всички гноми от царска хазна и така пречистена тя ще расте още и още...След това идва време за раздяла.Старците си тръгват,но... с един по-малко.Като малки деца са.Искат да са заедно,толкова,колкото са дошли.Плачат.Търсят се с очи,но един от тях завинаги е поел след своя дух в името на...царя.

Ще живее ли царя...

Приказка за царя и вещиците

"Царя умря.Да живее царя"

Така викаха придворните лакеи, сложили оловни престилки ,за да се пазят от уроките на злите вещици.Ето какво стана с тях,когато царят изплува от дълбоките води на реката на Забвението.Той насъска кучетата си срещу тях и ги прокуди от царството .Ловът на вещици започна от най-старата,тази която в дълбок казан забъркваше илачите.Тя обаче грабна метлата и отлетя в родното си царство.После последва операция "Красавиците".Царят изпрати евнуси при тях,които успяха да ги направят фригидни за една идея време напред и тяхната красота помръкна.След това дойде ред на операция "Приближените",те получиха мними удари под кръста с камшик ,на чиято дръжка бе издялан инициала-ОББ.И понеже царството бе богато,защото само тук бе усвоен процеса на дестилация, чрез който се правеха божествени парфюми,никой не разбра къде отидоха вещиците.Техния аромат се смеси с аромата на лавандула и жожоба,който се носеше из цялото царство...изтъня...избледня,като остана само едно...царю, да ти го...