Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2013 22:50 - Обществото, в което живея - гледната точка на моята 17 годишна дъщеря.
Автор: petranov Категория: Политика   
Прочетен: 6225 Коментари: 5 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Днес, 24.11.2013 г. дъщеря ми няколко часа писа есе. Вечерта ми го прочете. Направи ми силно впечатление и реших да го споделя с читателите на блога ми. Приятно четене!

„Може ли един „лайк”…или „твоята снимка колко коментара е събрала”. Това са едни от най-често използваните реплики сред моето поколение. И не, те не са просто думи, те са тези думи които определят живота ти да завършването на гимназията, тези които очертават границите на твоята същност, тези които те правят част от обществото. Но щом е така дали изобщо си заслужава да станеш част от него? Хората винаги са се стремели към съвършенство, но младото поколение на двадесет и първи век все повече започва да се отдалечава от тази вечна цел според мен, като потъпква изградените морални ценности, като изпепелява всичко онова, което разумът е надграждал с векове, за да постави основите на едни нови, лъскави, пластмасови мечти, за да използва придобивките от човешкото познание в един бунт срещу самото него, а накрая просто да сложи розовите си очила и да се наслади на резултатите от своите „добри” постъпки.

    Самата аз за добро или за лошо имам привилегията да бъда част от това общество. Мога да дам себе си за пример, защото смятам, че моите родители от малка са се опитали да ме научат на всичко това, което е било ценно и за самите тях, по начин, по който и те са били учени. Обръщали са ми достатъчно внимание, възпитали са ме, подготвили са ме за трудностите, които всеки среща на пътя си и по този начин не искам да кажа, че аз съм единствената такава, а само да подчертая важността на семейната среда и нуждата от приемственост между различните възрастови групи в обществото. Основният проблем на моето поколение се състои в изгубената му връзка с моралните ценности и идеали на тези преди нас. Голямо влияние за това оказват многото нови технологии – като компютри, смартфони и таблети, но факт е, че съм заобиколена от единици хора на моята възраст, които чертаят своя път напред на основата на ясни цели. Обществото, в което живея според мен постепенно забравя, че утре то ще бъде отговорно за същите тези проблеми, срещу които днес се бунтува, и ще има същите тези задължения, които сега приема за безполезни, скучни и толкова далечни, колкото не са обаче. Ако ние днес не проявяваме респект и уважение към по – старите, по – опитните, по – мъдрите от нас, не можем да очакваме това и от тези, които ще дойдат на наше място. Ако ние сами не си изградим ценностна система, която да очертае облика на нашето общество, не можем да изискваме такава и от следващите, а ние все по – често забравяме да бъдем морални, а очакваме това от другите. Ние гледаме, обсъждаме, съдим, обиждаме, злепоставяме, подиграваме се, показваме превъзходството си, разделяме хубаво от грозно, добро от лошо, умно от глупаво. И всичко това правим с хора, които дори не сме се опитали да опознаем.

   Затова нашето общество е толкова отчуждено, разделено, защото човекът може да бъде въплътен в една лъскава дреха, в една полуизпушена цигара, в една чашка алкохол, в един статус на своята стена в социалните мрежи но не и в една душа, не и в едно сърце, не и в това, което всъщност е.  Много хора могат да ме попитат защо аз си давам правото да говоря за тези проблеми, докато раста в това същото общество с останалите. И ще им отговоря, защото съм имала и все още имам възможността да видя най – ужасяващата страна на хората днес, тази в която чувства като доброта, милосърдие, съчувствие и любов са потънали в сянката на една несъизмерима с тях злоба. Моята сестра е глуха по рождение, но това не би трябвало да я прави безполезна или различна, или недостатъчно добра за останалите „съвършени” нейни връстници, както те се опитват да я накарат да се почувства. Оказва се, че нашето общество не търпи различията, а се опитва да направи всички еднакви. Оказва се, че няма значение какъв си, важното е да не бъдеш себе си, а това, което се харесва на другите. Оказва се, че никой тук, в двадесет и първи век не е чувал поговорката: „Не съди книгата по корицата”, или просто не я разбира. Не, няма място за сантименталности, нито за сърдечност, или жал – всичко това изгаря и се превръща в жар, пламтяща жар обсипана с пепелта на толкова забравени мечти, искрени усмивки, подадени ръце и споделени сълзи.

    Въпреки това огънят ще продължава да гори и да изпепелява всичко по пътя си, но към какво? Накъде се е устремило нашето общество? Всеки се бунтува, всеки негодува, иска да промени настоящето, да промени бъдещето, да загърби миналото, но защо? Обвиняваме, когото поискаме, като започнем от родителите, учителите, училището, системата, министъра, правителството, държавата, света – докато накрая се окаже, че ние оставаме единствените винаги невинни, но жертви. Това е всеизвестната логика на младото поколение и тя е против ученето, писането, четенето, смятането, против знанието, а за какво се бори тогава? За един живот пълен само със забавления и купони? Да, нека загърбим всички успехи, които човечеството е постигнало преди ние дори да съществуваме. Поети, изобретатели, физици, химици, писатели – да ги забравим, тях вече ги няма, а това, което са оставили така или иначе, ще бъде изгорено в същите онези изпепеляващи пламъци, както всичка останало. След това нека се запитаме защо живеем – въпрос, който хората се питат откакто се помнят, но ние вече имаме отговор – за да се забавляваме. Сега ни е топло, имаме достатъчно храна и вода. Всичко ни е наред, а как ще се справят тези след нас – те да му мислят. Ето колко егоистично се окозва обществото ако проследим теоретично нишката на неговата мисъл. Как то тъпче наред и ще продължава да го прави, докато неговите потребности са задоволени, докато с „фейсбук” и „ай пад” всичко, което си заслужава се изчерпва.

    Наистина ли няма никой, който да може да изгаси този огън, или поне да му даде насока? Да обърне неговата посока към всичко онова, което потиска истинските чувства у хората. Наистина ли няма кой да помогне на обществото да изтрезнее веднъж завинаги от опиянението на този материален свят, от „Пиянството на един народ” – както е казал Вазов в своя роман „Под игото”? Аз не вярвам, че бъдещето и просто една кауза пер дута и съм сигурна, че докато има хора, които се осмеляват да бъдат различни от другите, не може всичко просто да рухне. Не веднъж съм ставала свидетел и на истинска любов, безкористна помощ и съчувствие, което доказва, че дори да се проявяват в по – редки случаи тези постъпки и чувства не са напълно загинали, а фактът, че продължава да ги има ни показва, че те никога няма да изчезнат напълно. Наистина едно вечно приятелство в наши дни е рядкост, а думи като - обичам те и любов се срещат и там, където не съществуват, но за някои те значат всичко.

        Едно огромно щастие е според мен, да успееш да срещнеш, човек или хора в нашето общество, които имат чувство за хумор и обичат да се забавляват, но и умеят да приемат сериозните неща подобаващо и да правят разлика между реалността и мечтите, между живота тук и сега, където човек е длъжен да поеме своите отговорности и онзи свят, който гледаме през розовите очила, между стената във фейсбук и човека, който стои пред теб, между водката и водата, защото ако преди хората са поставяли изкарването на прехрана на първо място и не са имали избор да мислят за каквото и да е останало, то днес този шанс е не в нечии други ръце, а точно в нашите. Нашето общество може да избира и то по – свободно, и то в по – широк спектър от когато и да било преди. Това е една от най – големите му привилегии, която го прави колкото по  - добро, толкова и по – лошо, защото понякога, някои от нас не знаят как да използват своя избор по правилен начин – това може да се осъзнае и да си поправи. В по – трудно и сложно положение са онези, които просто не искат да признаят своите грешки, а те  водят до проблемите на днешното общество. Не можем да постигнем съвършенството, когато мислим, че вече сме го постигнали, както често правим ние младите. Не търсим грешки и недостатъци, не се опитваме да станем по – добри, защото сме сигурни, че сме направили вече най – доброто. Да, понякога просто не сме амбициозни и това ни кара да се спъваме и да падаме по пътя, който сме си избрали, но накрая ще продължим напред. Накрая когато препятствията станат толкова големи, че започнем да ги наричаме непреодолими, накрая, когато хората, които ни обичат и ни заобикалят се превърнат в толкова бледи сенки, заради нашите неправдиви обвинения срещу тях, че ние вече не можем да ги виждаме, накрая, когато почти не чуваме биенето на сърцето ни, изтощено от целият този път, от цялото това спорене, обиждане, търсене на едни фалшиви истини – ето тогава разбира нашето общество, че и то не е съвършено. Но дали това накрая не идва твърде късно за някои?

      Ето защо аз самата ще се опитам да се усмихвам малко по – често, да прегръщам хората, които го заслужават малко по – силно, да създавам малко повече приятелства, да имам малко повече доверие на тези около мен, да ги обичам с цялото си сърце и най – важното – да им го показвам всеки ден по колкото пъти ми се отдаде, защото човешкият живот е нещо преходно. Ще се постарая и ако всеки, който познавам оцени моето старание и го приложи също върху своите познати и те направят същото и т.н. обществото ни ще получи възможността да види едно светло бъдеще, защото всичко може да се промени като се промени всеки един от нас. Всичко започват от мен и теб.



Тагове:   Оряхово,   петранов,   petranov,   oryahovo,   oriahovo,


Гласувай:
29



1. jenyivanova - Впечатлена съм..
25.11.2013 16:40
Предайте поздравите на дъщеря си :) И както е прието да де казва в техните среди "много лайк" :)))
цитирай
2. anonimen65 - dete
25.11.2013 17:31
s chudesna dusha,izraslo sred lubov I uvajenie.i kakto se kazva po balgarski obichai.Dai Boje da uspee v nachinanieto si.
цитирай
3. apostapostoloff - Голям ферман, голямо чудо!
25.11.2013 17:53
Няма да го чета, нямам време.
цитирай
4. hopfen - Колега, това есе
25.11.2013 20:36
търпи лека промяна в заглавието-" Обществото, в което се опитвам да живея"
"Оказва се, че нашето общество не търпи различията, а се опитва да направи всички еднакви. Оказва се, че няма значение какъв си, важното е да не бъдеш себе си, а това, което се харесва на другите."
За тези които продължават да бъдат себе си:
Наздраве!
цитирай
5. stanemirkata - Възхитително!
30.11.2013 08:56
Има надежда за България!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petranov
Категория: Политика
Прочетен: 5797909
Постинги: 266
Коментари: 13160
Гласове: 3155
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031